Двата бели дроба

Проектът „Двата бели дроба“ е вдъхновен по два начина: от една страна е назряващата все по-голяма нужда от качествен диалог между Българската православна църква и Католическата Църква, особено с оглед на инициативите от страна на Рим, сред които и двукратно папско посещение в страната ни само за последните 20 години. Развитието в богословския дискурс, съставянето на съвместни комисии по спорните теологически въпроси, взаимното присъствие на богослужения и честването на общи празници – това са само част от признаците на сближаване, което се случва в някои страни особено интензивно. Смятам, че е добре и България да се присъедини, да отговори на призива към единство, отправян редовно както от Римската, така и от Константинополската патриаршия. Не на последно място, може да се каже, че същинската необходимост от църковно единство може да бъде усетена най-непосредствено в социален план – наблюдаваме все по-настъпателни културни и социални политики, които застрашават някои основни елементи от ценностната система на християнската цивилизация. В това отношение Католическата Църква представлява пример и необходим съюзник, когато става дума за благоразумно отстояване на позициите на християнина в съвременния свят.

От друга страна, вдъхновението за проекта е свързано с моя личен път на развитие като композитор. През годините си на работа винаги съм имал желанието да посегна към жанра хорал, но не съм имал необходимата смелост и подготовка. Интересът ми към източната традиция, добре пазена от Българската православна църква, нарастваше с времето и дойде момент, в който осъзнах, че най-добрият начин да изразя, от своята собствена музикална „камбанария“, отношение по въпроса за църковното единство, е да създам две песнопения, които да отразяват в най-голяма степен както общото, така и разнообразието в двете литургични_традиции.
 
 Използвал съм стилове, които са се появявали в различен период от време в историята и на двете църкви. Дори, може да се каже, съм „разменил“ стила – за латинския антифон „Salve Regina“ използвах пеене, което се практикува в римските църкви в периода между VIII – IX и XII в., което на съвременния слушател може да прозвучи като псалтикия в гръцки православен храм. За литургичната „Херувимска“ песен, която може да бъде чута на всяко евхаристийно богослужение в източните православни църкви, използвах смесица от стилове, съдържащи относително дисонантни хармонически структури, каквито използва например композиторът Eric Whitacre. Тъй като Католическата Църква не е консервативна по отношение на литургичната музика, изборът на подобен подход при композиция за „Иже херувими“ е моят опит да създам среща между двете традиции – среща, в която, надявам се, си проличава колко общи елементи имат те, как се допълват и, че има какво да си дадат една на друга.

За мен като композитор това беше голямо предизвикателство и с нетърпение очаквам момента, в който ще чуя произведенията, изпълнени от хористи в подобаваща обстановка, в която да си проличи вселенското значение на тези текстове.